предлагает Вам запомнить сайт «»
Вы хотите запомнить сайт «»?
Да Нет
×
Прогноз погоды
verg Поделился записью ПРИМЕЧАНИЯ
На самом деле «скифское золото» это «Булгарское золото».
0
Показать предыдущие комментарии (показано %s из %s)
Показать новые комментарии
verg Поделился записью Eadaily.com
Крым принадлежит России и СССР. Такое государство Украина не существовало до 20-го века когда была неотъемлемая часть СССР. Несколько портовых городов в Крыму были греческими и римскими колониями с 6-го века до нашей эры до 2-3 г. Готы освоили Крым в течение некоторого времени. Монголы обладали Крымом 1 века, Турция 2-3 века. А Великая Булгария владеет Крымом несколько тысяч лет!!!!! Его название для Крыма - Джалда, откуда получаеться название Ялты! Есть десятки городов и крепостей со времен древних болгар. В Крыму мало юдеев-караимы, которые не евреи. На самом деле в Крыму обитает множество древних болгар, которые теперь переименованы большевиками-сионистами Троцкого и Сталина в татар. Научите своя история!
0
Показать предыдущие комментарии (показано %s из %s)
Показать новые комментарии
verg Поделился записью Eadaily.com
Меня постоянно поражает невежество русских. О каких татарах вы подразумеваете под захватом Казани Иваном Грозным?! Он завоевал Казань из Булгарии. Казанская Булгария (Волжская Болгария, Великая Булгария -Самая старая страна в мире ). И получает титул «Булгарский!», А не татарский. Эта крайняя несправедливость троцкистско-большевистских сионистов, Волжская Болгария, называемая Татарстан, должна быть исправлена.
0
Показать предыдущие комментарии (показано %s из %s)
Показать новые комментарии
verg
http://bultimes.com/22-yuni-denyat-na-balgarskata-darzhavnos...
22 ЮНИ - ДЕНЯТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ!
ПРАЗНИК НА НАЙ-СТАРАТА ДЪРЖАВА В СВЕТА!
Денят на Българската държавност, Празникът на Таргиз е 22 юни! Празник на всички българи по света.
На тази дата през 14953 г. пр.н.е. е основана първата Българската държава Идел. Тогава биркамът (върховният жрец) и вожд на племето българи Карт Джам Кавес Зияджи - Таргиз постановява на брега на река Арджан, или Болгар-Идел (Волга) първата племенна организация на българите, т.е. на държавата „Идел“ ("Седем-племена" = "Ид-ел").
Датата 22 юни 14953 г. пр.н.е. на събитието е фиксирана в родовата памет на древните българи, предавана от поколение на поколение и става известна днес от едно честване в Поволжието през 1184 г., описано в българските летописи (Забележка: почти цялата терминология от древността ни е на трек-български език /български тюрки/, употребяван тогава във Волжска България):
Великият цар на Волжска България Габдулла Челбир Масгут (1178 – 1225 г.) твърдял, че Булярската война (по негово време) е била спечелена за него от военните му командири Гуза и Наби. За да отбележи подвига на Наби, Габдулла Челбир разпоредил Празникът на българската държавност – „Празникът на Таргиз“ да започва с шествие в Алабуга на 15 юни и да завършва във Велики Болгар на 22 юни всяка година. Царят е знаел, че на 22 юни 14953 г. пр.н.е. (по българското летоброене, което е сложно и в публикуваните летописи е изчислено и приравнено към християнското летоброене), по нареждане на биркама и вожд на древното племе Карт Джам Кавес Таргиз Зияджи, на това място на брега на река Волга от българите е било положено началото на първата им обществена структура на Земята. Това се е случило в епохата на енеолита-халколита и след отминаването на ледниковата епоха (социалните процеси и трудови постижения в Поволжието и Приуралието са се случили по-рано от други места). Зияджи е утвърдил рода Дуло, който е получил началото си от Джам Иджик, за царска династия на българите. По него са избирани владетелите на българите, докато съществуват български държави през Средновековието. В китайската история едно от най-мощните племена на нашия народ, съсед на Хунската империя и на Китай са Големите Юечжи (по името Зияджи) - тохарите или масагетите.
В утрото на 15 юни 1184 г. Цар Габдулла Челбир, съпровождан от 30 хиляди галими (свещеници и учени), емири, бекове, бахадири и саварчии (председателите на търговско-занаятчийските дружества), преминал от левия тамтайски бряг на река Агидел (Кама) на алабужския (десния бряг на Кама), където били посрещнати и разположени на прекрасната поляна Ландум ("Змийска поляна") на отрупаната с ястия върху дастърхани (ленени покривки) 30 хиляди най-добри граждани на Алабужския улус (окръг) начело с коменданта Наби. Самото свещено-почитано име на поляната и бивше име на Алабуга (днес Елабуга), давало надежда за покровителство от Небесата. Край реката е бил разположен древен карамадж (българско светилище) и известната, която и днес се издига, Бяла кула на прорицателя, до който се допитвали всички владетели в Евразия, подобно на Пития в Делфи в древна Гърция, включително известните цар Дарий (Даграй) и Александър Македонски.
[Във връзка с този празник и с това място е интересно е да се допълни, че алабужките българи помнят, че преди хилядолетия (ІІ хилядолетие пр.н.е.) техни деди са завладели острова, отвъд Арджан или Балта дингез („Българското море, Балтийско море“), който нарекли Улуг Бурджан ("Велика България" - т.е. "Велика Британия" днес) и с името на тая огромна поляна на подобно място край пълноводната река Тамтазай или Тамта-су (Темза), издигнали своето селище Ландум (Лондон)].
[Българското начало е легендарно по разбираеми причини. Относно древността на празника, запазена в българската родова памет като легенди и летописи, се разказва следното: Първият човек бил алпът (малко божество) Българ, който впоследствие помолил Тангра (Бог) да го превърне в смъртен човек. Българ бил наричан още Джам (Иджик), т.е. "Бик", "Производител" и станал първият вожд на първата държава (първобитна общност, орда) в света, основана от двуглавата орлица Умай или Турун-Аби (чийто образ е взет за герб в днешна Русия.). Тази държава се казвала Турун-Суба ("Областта /ордата/ Турун"). В тази държава се организирал първият народ на земята "българи". В помощ на Турун-Аби се явил един от синовете на алпа Сабан-Трек - Локъйр или Локбъйр от Бирма и Югоизточна Азия. Той на два пъти е провел походи от Акбаш (Азия) на северозапад със своите племена тузи или тузгари, или източни именци (жълтата раса). Най-древните спомени в нашата история за похода на тузите или тузгарите са от 32153 г.пр.н.е. към река Волга, а вторият им поход начело пак с митичният Локбъйр е през 18 хилядолетие пр.н.е. в Агил (Балканите), които като се обединили с местните племена западни именци, образували народ от седем племена, наречен "българи", или "дугари" (тевкри), тохари. Първото българско племе в Агил се наричало "бояни" или "бояндури" (пеони), всички те както името на народа "българи", означавали "божи хора", "славни хора", "божий народ". Агилските българи, почитащи Сабан-Трек приели в негова чест и името треки (траки) и от смешението им с тузгарите са възприели и сътворили трек-българския (български тюрки, майка на всички тюркски езици) език. В Агил се е зародил и първият език на древните българи, агилския (праславянския) език. (Разликата във времето на последователното създваване на тези езици по езиковедчески преценки е около 3- 4 хиляди години. В ДНК генеалогията е регистриран по-сложен процес, което показва, че расите и езиците не може да се канализират и определят строго едни спрямо други. Има други зависимости, вследствие на исторически и миграционни процеси.) Умай-Бика (майка на всички алпи и хора, богинята майка), заповядала на Локбъйр да пресели българите-бояни от Агил на Волга. Тогава на тази река в чест на Умай-Бика й казвали "Булга" ("Майка"), от там се получава днешното руско име на реката Волга заедно с прозвището "матушка Волга". А трек-българите казвали на реката "Руджан" ("Родна /Ру/ Река" /джан, шан, /).
През 14953 г. пр.н.е. Умай-бика предала властта край Волга на Карт-Джам Кавес Зияджи Таргиз Българ-Батъйр Угер, който на 22 юни същата година в карамата (светилището) "Субаш" в Улуг-Българ (Велики Болгар) преименовал Турун-Суба и провъзгасил името на българската държава Идел, начело с българите. Този ден от онова време става празник на българската държавност, наречен "Денят на Таргиз". На този ден от онази древност до днес, просветените българи от цял свят идват в Улуг-Българ да празнуват "Деня на Таргиз". На следващият ден, 23-ти юни, дошлите в Улуг-Българ, започвали с къпане (омиване във водите на реката) да отбелязват друг велик български празник - завършващият празник или Великия Български Джиен (23-25 юни).
Умай-Бика е кооптирана в римския пантеон в качествата на две богини: Юнона (Juno) - върховната богиня майка, съпруга на Юпитер, където "Умай" е променено в "Юно", и Мая (и Майеста) – Богиня на пролетта и плодородието, на преклонението и почестите. По статут в старогръцкия пантеон Умай-Бика съответства на богинята майка Хера. А името на Артемида произлиза от нейното прозвище Артимас - "Девствена, Недокосната". Наименованието "амазонки" идва от жените-българки, почитателки на Умай-Бика, заради която се наричали "умайджанки". Нямат никакъв гръцки легендарен произход, освен че са предадени с погрешно звучене от гръцките хронисти].
Като си давам сметка за това, което е известно от казионната историография и наложена ни литература, е видно че великата и най-древна българска история е безсрамно деформирана, фалшифицирана, окастрена и стегната в исторически корсет дотолкова, че на днешните българи да им е известна малка част от нея и то в такъв вид, че ако прочетат истинската си история, да не могат да повярват, да им се струва като фантасмагория. Всъщност това, което ни е известно днес като българска история е едно ГМО меню, бедно и пълно с консерванти, духовен субпродукт. Глобалният предиктор ни е определил, че българската история трябва да започва от 681 г. и от Аспарух и нито година по-рано, нито километър встрани от Дунав и Балкана. Това отношение се корени дълбоко в хилядолетията в Египет, от вековете през които срещу историческите сведения и българщината се лансират с обратен знак библейските измислици и притчи за египетските роби, манипулациите на египетските жреци, раждането на йеховисткия юдеизъм и най-лошото което се е случило - сътворяването на талмудистката доктрина (днес упражнявана от ционистите), в комбинация с машинациите в Библията и тайните на Ватикана.
Като нестандартен начин да защитя отношението ми срещу казионната ни историография, по правило издържана от българския бюджет, но нагласена волно да служи неволно и недоловимо на чужди сили и на антибългарски интереси, и за да отворя очите на българите патриоти, ще се опитам да дам накратко ред примери с топоними (имена на места), етноними и др. и събитията свързани с тях, отнасящи се към българите в най-дълбока древност, в много случаи за хилядолетия преди т.н. Христова ера. Да решаваме пъзел от думи. Тези наименования са незаличими езикови жалони, къде и кога е минала българщината, но след като не се изследват дедуктивно, никой няма да се сети, а на нас българите за жалост никой няма да ни подскаже за тези следи. Не ни долюбват и всячески искат да ни унищожат като главен творец и очевидец на древността, като основен кредитор на световната история. След ликвидарането на този кредитор, спокойно и без никаква опозиция безпрепятствено ще могат да твърдят за своята "богоизбраност", подкрепена от техни съчинения. Така засега раждането на най-древната държава в света през 14953 г. изглежда като фантасмагория, а "богоизбраните" ще ни се присмиват зловещо (надявам се до вчера?). Това е технологията на панпланетарните заговорници, а тези които сме се родили като българско-говорящи, заемаме статута на техни цели и мишени по талмудистки код. И огромната част от българите не знаят това. На хабер си нямат от това... Но това е друга тема...
Българските летописи излезли наяве преди 20 години не е могло да бъдат видени от цяла плеяда многоуважавани български изледователи и учени на древността, историци и езиковеди от ранга на акад. Вл. Георгиев, проф. Бешевлиев, проф. Г. Михайлов, проф. Ив. Дуриданов, проф. К. Влахов, проф. Б. Геров, проф. Р. Гандева, проф. Ал. Фол и мн. други, живели и работили преди това. Но е неразбираемо, тези които днес могат да ги видят, защо не искат да ги интерпретират, защо не ги изследват добронамерено, ако щат и критично!? Или изобщо не ги познават!? Или така им е разпоредено!? Някои от нещата тук са споменавани в други статии на автора, но нека се съгласим, че повторението е "майка на знанието"! Цялостната информация е извлечена от древните български летописи, видели бял свят във Волжска България, която през 1920 г. издевателски е наречена от ционистите-болшевики - Татарстан ("Адова страна") и нашите сънародници тамошни българи са прекръстени на татари ("хора от Ада"), както и от лични разработки на автора. [Справка: На 27 май 1920 г. е обявен Декрет за образуването на ТатарскаАССР, подписан от Ленин под натиска на Троцки. На 25 юли 1920 г. в Казан болшевиките предават властта на "татаристите". Незабавно народността "българи" (т.е. "славните хора") била забранена, а червените ционистки комисари въвели официалното наименование "татари" ("адски хора", "безбожници", "мръсници").]
Примери:
1. Прародината на българите се явява Идел-Урал (Волго-Урал), Западен Сибир, Алтай, Памир, Казахстан и Средна Азия, която в дълбоката древност била наричана Ура или Туран, а по-късно Старият Туран. От тези простори през хилядолетията българите (под други имена) са се разпръсвали по цял свят. През ледниковата епоха дедите на българите се спасявали от студа в уралските и алтайски пещери и поради това възникнала тяхната почит към планините и пещерите. Прародителите на българите мислели, че Бог (Тангра) и духовете (алпите), са се появявали на върховете на планините и в пещерите при изгрева на Слънцето, а оттам са се получили названията „ас“ и „алп“, значещи „висок“. Думата "ас" става едно от 50-те наименования на българите през хилядолетията, известни като народа "аси". От нея идва названието на континента Азия, т.е. това наименование е равнозначно на България. От "алп" идва името на планината Алпи ("Алъйп-тау", "Високата планина", наричана от етруските и римляните Юра т.е. Ура-л), както и едно от праисторическите гнезда на българите Алтай ("Ал/п)тау" - "Високата планина"). Затова храмовете и гробниците на вождовете и царете на българите били строени във вид на пирамиди, като символи на свещените планини и пещерни молитвени домове. Такива са открити със стотици на брой в Северен Китай, но са засекретени за да не се разкрива величието на древните българи и тяхното присъствие в Китай. Древните българските храмове във вид на землени пирамиди се наричали „кургани“, или „балкани“, във вид на гладкостенни пирамиди -“ег кепе“ (от тук името на Египет), във вид на стъпаловидни пирамиди - „теме“, гробниците - „май юлъй“ (от тук думата "мавзолей") и т.н. Думата "пирамида" идва от българската дума "бурама", или съкратената форма "бурма". Думата "бурма" означава и "осмоъгълник", а днес е известна и като народното "болт, гайка". Използва се и като синоним за "много умен човек, просветен, мислещ на осем". Пирамидата и свещената мъдрост имат физическа, енерго-информационна, сакрално-магическа и теологически-философска същност и връзка, за които човечеството и космогонията все още търсят обяснения.
Не случайно древните българи са обявили своята държава точно на 22 юни, денят на лятното слънцестоене. Покланяйки се на Тангра (Бог на Слънцето) в зората точно на този ден, те са давали най-висока почит и преклонение на Господ. Българските молитвени храмове, гробници в това число и добре известните ни тракийски гробници, пирамидите, карамаджите (българските светилища) са били устроени така, че на този ден при изгрев слънце, храмът да бъде огряван от входа до дъното му, слънчевите лъчи да го пронизват от началото до края, като го обладават и пречистват със своята чиста, свята, плодоносна и божествена енергия. Затова едно от значенията на името "българи" е "святи хора". На този ден древните българи са изпълнявали своите свещенодействия "мен тайре" - "голямото моление" и те са били две: зимно и лятно.
Лятното "мен тайре", при който се молили на Тангра ("Бог"), се казвало Джиен. Впрочем името на критския Минотавър идва от този празник ("ментайре").
2. През хилядолетията от най-ранни епохи българите са се разселвали поради различни причини. Така и през V хилядолетие пр.н.е. след настъпването на глад и междуособици всички синове на българския вожд Арслан също се разпръснали. Този път мигрирали през Съйнджак (Северерен Кавказ) и по-късно са се преселили и царували в други земи: Шамбат отишъл да царува в Сувар или Самар (Шумер), Бал в Балистан (Палестина), Билиш в Агил (Балканския полустров), Буртас в Буртас (междуречието на Дон и Средна Волга), Агадж в Урта-Балин или Кара-Саклан ("Западен Саклан", Украйна), Бурджан в Съйбан (Средна Азия). През 4300 година преди годината на Буртаската война (или през 4953 г.пр.н.е.) Агадж обявил своето царство Агаджир за Империята Велика България, но държал чужденците да я наричат Таргитай или Агаджир. След време нея започнали да я наричат и Аскъйп ("Ас-къйп" - "Българска-степ", "Земя на асите /българите/", т.е. "Скития", "Азия", "България", бел. авт.).
Най-старата цивилизация в света - Шумерската - в междуречието на Тигър и Ефрат, V-ІІІ хилядолетие пр.н.е., е рожба на българската активност и умения. Но това никой по света не го казва. В глинените плочки, от които е разчетено шумерското клинописно писмо (от С. Крамер) е посочено, че страната е завладяна и уредена от "черноглавите". Те не са били семитски племена, придошли са от северните високи полета и са внесли от там своята по-висока култура. Едно от основните значения на думата "бълг-ар" е " черна-глава", което идва от "вълча-глава". Праотците на българите са почитали вълка. В борбата за оцеляване в жестокия първобитен свят, в лова, заради ловните умения които те наблюдавали в едни от най-големите си врагове-хищници, опитните нощни ловци - вълците, те започнали да ги почитат и уважават, както и да ги изучават и ги използват. Отначало иделците наричали вълка маг (мак, мек, мог), но след опитомяването на кучето от вълка, започнали да наричат вълка - магол (”маг - цар”), а опитоменото куче - емек или оймек („домашен вълк”). Като променили представите си за вълка от зъл дух, те започнали да го считат за добър дух-алп, праотец и защитник и го избрали за свой племенен тотем, който разнасяли навсякъде. Дошлите до нас имена на вълка са: Магол, Бълг - Черния (оттам "черноглав"), Тъмния, тъй като вълкът бил "нощен ловец", т. е. "носещият победа". Това е духът на победата –„Баръйн-Самъйр”. След като най-великият хон-български император Атила в средата на V век подчинил почти целия известен свят, се утвърдил българският култ на духа на бурята и воинската слава Баръйн-Самъйр, защото той по заповед на Тангра (Бог), дарил Атила с меча на победата. Поради това на запад членовете на военните съсловия получили названието "баръйни" ("барони"), а на изток "самъйри" ("самураи"). В руски думата баръйн, барин, барина (господар,-ка, аристократ) идват от същия корен.
В държавата Самар, в Междуречието, е нямало естествени планински върхове с вид на пирамида, където българите да изповядват култа към Бога на слънцето и започнали първи да изграждат в Шумер изкуствени планини - стъпенчатите пирамиди, зикурати. Много скоро в пределите на Шумер била включена и страната Египет, където те приложили своята традиция и там в изграждането на пирамиди.
Думата за вълк - "маг", "мак" участва в множество исторически и географски наименования с български произход:
Страната "Магол" - Монголия.
След завоюването на Агил от Билиш, той е дал името Македан на страната, т.е. "Вълчата долина" - Македония. Това име напоследък нашумя много в политическите новини и спорове и наш известен историк, слугувайки на гръцките интереси гордо го обяви, че то имало чисто гръцки произход!? - Нищо подобно, то си е чисто българско! Името Бил-иш е вариант на Бъл-, Бал-, Бул-, Бел- форми на "Българ" и участва в племенното име билишци, или билсага (известни като пеласги), или бишатари, бащари, които са дошли в Агил (Балканите). От тук произтичат ред думи от района на Македония и Балканите, за чийто произход хората не се сещат, или не знаят откъде идват, но изобщо нямат никакъв гръцки произход. Ако някои твърдят, че имат тракийски произход, не грешат особено, защото траките са древни българи. Нарекли са се по името на почитания от тях алп Сабан Трек. Всъщност всички гръцки племена придошли в днешна Гърция, имат български произход.
Името на древната столица на Македония "Пела" идва от Бел- (предавано през старогръцки език, където предностоящото "б" се десоноризира в "п"). Думата за вътрешно море в старогръцки "Пелагос" идва от Бел- и пеласги. Ние му казваме "Бяло море", но това "бяло" не е белият цвят, а "Бел"- (т.е. "Българското море"), получило се е омофон. Гърците му казват Егейско море, а това име идва от Агил (Балканите изобщо!). Планината Беласица идва от Бел-, т.е. „Българица“. Старогръцкото название на планината Пирин - "Орбелос" идва от "Ор" = Ур-/ал/ (планина) и Бел-, т.е. "Българската планина". Македонското име Филип на древен български е "Белебей", т.е. "Българският вожд, цар" и може да се спори, кое е първичното, защото някак си не е сериозна гръцката етимология за Филиппос = "Обичащ конете", която гърците удобно са си съчинили?! А древното българско име на Пловдив е Белебейбул, т.е."Градът на Белебей" ("Филиппополис"). Полуостров Пелепонес, Пел- Бел-, а името на древния Пилос пеласги (билсага), където е регистрирано довнесеното древно българско писмо, известно като "Пилоско писмо, линеар Б". Името на първата българска столица на Аспарух Плиска идва от Билишкая, от билишци и т.н.
3. Бал, който завоювал Близкия изток, Източното Средиземноморие, нарекъл завоюваната страна "Балистан" ("Бал-истан" -"Българската страна, столица, седалище", Палестина), а народът на тази страна след векове става известен като "филистимляни". В онези времена, преди да покори Египет през 1723 г.пр.н.е. потомъкът на Абар Раджил (Авар-Кам), Чул-Ат (известен в старогръцките извори като Салатис) е издигнал града Ерсубулем (Ерусалим), който означава "Божи - град" -"Ерсу - булем", защото Ерсу е едно от прозвищата на Тангра (Бог), а "бул" означава град, усвоен в гръцкия език като "полис", което заблудените по гръцкия класицизъм либерални романтици и неокласици ни го налагат за първично. Другото име на Египет, дадено пак от българите е Мамил, третото име е Мисра, което идва от Агаджир, другото име на Европейската родина на българите - Миджер. Евреите го казват Мицра. Завладявайки Египет, цялата страна била разделена на пет части, в четири от които губернатори станали братята на Чул-Ат. На самия Чул-Ат се паднала източната област, където той построил градовете Ас (Газа), Авар (Аварис - столицата), Саръкен (Сакара, Мемфис) и Ерсубулем (Ерусалим). Чул-Ат бил обявен за баръйнхан ("българският кхан победител"-"фараон", след фонетични промени), т.е. император на Мамил. Видно е, че титулът "фараон" е въведен от българите-авари-"егсази" - известни като "хиксоси" в египетската история, които са владеели и управлявали Египет от тринадесетата до седемнадесетата династия включително на египетските владетели (1723-1580 г.пр.н.е. по българските извори, а по Й. Флавий 511 г.), съгласно всички истории на Египет. Преди това египетските владетели са се титолували като царе. Само където никой египтолог по света и у нас няма смелостта да обяви най-накрая, кои са тези митични хиксоси и никой лингвист не може да обясни, откъде идва титула "фараон" ?!
4. Името Картаген (Karthago или Carthago на латински) има древен български произход. "Карт-" е думата от български тюрки "стар", "древен", "голям". Втората съставка "-аген" е причастна форма от латинския глагол "ago", който има над сто значения - 1. водя, превеждам в движение; 2. вървя, идвам; 3. преследвам, гоня; 4. движа; 5. хвърлям и т.н. Първата съставка на латински Karth- се изписва с "K". В латински език има само четири писмени думи, започващи с "K" и втората от тях е Kalaendae, откъдето идва думата календар. Използването на "K" показва, че думата има древен произход - на българските преселници от Атряч - Троя и през етруски. На старогръцки името на града се изписва Καρχηδών, където Καρχ- е аналогично на българското "Карт-", а "-η-δών" е причастна форма от глагола δονέω -1. движа, разклащам, 2. прогонвам; 3. хвърлям; който има сходно значение с латинска съставка "ago". По всяка вероятност има подобна по-стара българска дума. Така етимологията на Картаген може да се изведе, като древен маршрут, древно, старо и познато, неизбежно място, откъдето преминават хората, керваните, плавателните съдове. Както е видно географски, Картаген е разположен на най-северния нос на Африка, макар в много плитък залив, само и само защото се намира на това стратегическо място. А защо пък намесваме древните българи в географското място на Картаген, се обяснява с това, че той е колония на финикийците, с датировка от края на първото хилядолетие пр.н.е. на мястото на селище, основано преди това от дедите им българите. Финикийците и филистимляните (палестинците) са производни и приятелски народи на древните българи-авари-барсили (хиксоси), които имат присъствие от около 800 години в този средиземноморски регион, свързан със завладяването на Египет през 18 в.пр.е. и до тяхното оттегляне в Мала Азия в края на хилядолетието. Но те през време на владичеството си над Египет и Палестина, са овладели цяла Северна Африка, където племето ляби (либийците) и в пустинните области берберите са производни племена от мигриращите в западна посока българи през няколкото века около средата на второто хилядолетие. Тогава българите са овладели пак егейските острови, Креш („Островът на борбите”, Крит), цяла Гърция и Северна Африка, Испания, Франция, Великобритания, където са оставили много топонимия, употребявана и днес. Името „бербери“ в североафриканските говори се произнася като „мермери“, както и „българ“ се произнася като „милкар“. Българите са нарекли бербери тези семити, които обучили да отглеждат български коне (днес известни като арабска порода). С тях са се смесили в някаква степен. В това си наименование след миграцията от над 500 години покрай Средиземноморието по часовниковата стрелка (ДНК хаплотипът R1b1), те се явяват отново на Балканите и стават известни в гръцкия свят и епоса на Омир в „Илиадата“ като мирмидонци (от „мермери“). Заедно с това сред елините за „българите“ е била употребявана и формата „бербери“, предадена на старогръцки език като „барбари“ (в новогръцки „варвари“). Думата „барбарос“ в старогръцки език стеснява значението си на „чужденец“. Всички хора в околното пространство на древните елини са „барбари“ („българи“ -„чужденци“), защото елините отвсякъде са били обиколени от българи.
На испанското крайбрежие финикийците са укрепили подобен град Картаген (днес Картахена). Южно от днешен Толедо, навътре в сушата, имало селище Kartheja (Картея) с име от финикийски произход (според традицията). На южното крайбрежие на гръцкия егейски остров Кос на възлов морски маршрут е съществувало пристанище Картея (Carthaea), днес Кардамена. Тези селища с подобно име подсказват, че са основни станции на търговските маршрути от дълбока древност.
Името на картагенския владетел и пълководец Хамилкар Барка (277–229 пр.н.е.), може да се анализира като "Хам-", променено от титула "Хан", и "милкар" - както се е произнасяла думата "българ" в Северна Африка, а "Барка" е "барса" - от племето "барсили, или българите авари" (т.н. хиксоси), които мигрирали на запад от Египет. Името на Ханибал Барка (247-183 пр.н.е.) по подобен начин се анализира като "Хам-", променено от титула "Хан" и "-бал" като "българина" или "балтавар" (владетел), а "Барка" е "барса" - от племето "барсили, или българите авари" (т.н. хиксоси). С Хасдрубал е същото и т.н. ...
5. В днешна Испания има много наименования от древен български произход, вследствие на миграцията на българите-авари-егсази-барсили (хиксоси) след завоюването на Египет на запад през Северна Африка. От там в края на ІІ хилядолетие пр.н.е. те са пресекли Гибралтарския проток и са създали редица селища в Иберийския полуотров. Името "Ибер" е древно българско и означава "крайна земя". Нашите са му прибавили и прилагателното "Къйзъйл Ибер", т.е. "Красивия Ибер", за разлика от Прикаспийския Ибер. Южната част на полуострова е Андалусия. Нашите са казвали на Испания и "Андалус". Това име е също българско и идва от "Анда-Улус", т.е. "Високата Област, или страна", защото Андалусия и Испания изобщо са високо плато. (От същата дума идва и наименованието на планинската верига Анди в Америка, но за нея да не се отклонявам тук...). Името на баските и Баския идва от "българи"-"башкорти"-"баскаи" "високи, важни хора, господари", защото те са завладели полуострова. Езикът на баските и сега е капсулиран и неустановен, не знаят, или просто не искат да го свържат и обяснят с български-тюрки, с трек-български език. Името на град Барселона се получава от "барсили-алани", които са го издигнали и заселили - "Барсил-Алания, или Българ-Алания". Валенсия аналогично идва от Бал-алани, което преминава във Вал-алани, т.е. "Българ-Алания". Балеарските острови също значат "Бал(г)-еар" - "Българските острови". Областта Галисия, идва от българското название на "готите", като "галиджийци", същите които си имат областта Галиция и града Галич в Западна Украйна, както и наименованието на страната Галия (Франция), която Цезар е покорил в І в.пр.н.е. Бургос е равнозначен на нашия Бургас, или на Баварската провинция Бургас от V век и т.н.
6. Да кажем нещо за устройването на народите и страните в днешна Западна Европа от времето на най-великият владетел на света, хон-българският император Атила, което е подробно изложено в българските летописи. През второто десетилетие на V век младият Туки Атилле (Атила) е бил изпратен от неговия чичо, император Карадан, като съуправител на малолетния му син Урус в бейлика (княжество) Бургас (Приалпийските територии, Швейцария, Австрия и Бавария). Енергичният и изобертателен Туки Атилле се държал така, все едно той бил баг (княз) на Бургас. В тези години младият инициативен Атила е успял да се отклони и образова в Рим и "Истанбул" ("Цариград"), а като се върнал, се заел да обедини териториите на различните клонове на древни български поселения. Разширил пределите на този бейлик, в който включил Алъйп Бурджан (Швейцария), с центрове основаните от него градове Алъйп-Българ (Берн) и Щен-Българ („Истинската България”, Женева). Освен това Туки основал в Байгар (Бавария) града Улу-Българчин (Мюнхен), града Българчин малко на изток от Улу-Българчин, а на река Ръйнджа (Рейн) град Ръйнджа-Българ. Карадан обаче, наредил Алъйп-Българ да се нарича Алъйп-Баръйн (Берн), Щен-Българ – Щен Уба (Женева), Улу-Българчин – Менкент („Менкент” също означава „Град Българ”, Мюнхен), Българчин – Бурхаз („Българ на хълма”, Бургхаузен), Ръйнджа-Българ – Менка („Българско гнездо”, Манхайм). Освен това Туки се договорил с бага на Рамил (императора на Римската империя) за разселването на 5000 българи южно от Бургас в Алтънбаш (Италия) за усилване охраната на проходите през Алъйптау (Алпите). По негово време в Алтънбаш се наброявали 300 български аула (села). „Например, около Булунгар (Болоня) – аула Булгари, около Буляркен (Флоренция) – аул Булгарай, около Берен (Верона) – аул Българил, около Рамай (Равена) – аулите Ямлъй Българ и Ляки Българ, близо до Турун-Уба (Торино) – аулите Бани Българ, Нар Българ и Карин Българ, при Май-Алан (Милано) – аулите Сармади Българ, Молла Българ, Саръй Българ, Мен Българ. Към тях трябва да се прибавят и не малко худски (готски) и аланкубарски (лонгобардски) аули, много от които също се казват „Българ”, защото худците и особено алан-кубарите се смятат за българи. Два худски аула около Рамай и Май-Алан се казват Сюкарай Българ („Редови Българ”) и Худ Българ („Готски Българ”).
7. Голяма част от топонимията на Централна Европа, на Панония ("Панония" е латински еквивалент на "Пеония", а пеоните са древното българското /тракийско/ племе "бояни", "бояндури") - Унгария, Чехословакия, Полша, Румъния е установена по времето на Банджа-Татра Банант, който управлявал Българския бейлик Кара-Бершуд (Западните области на Хон-Българската империя) 15 години (505-520 г.). Прославил се с войнственост и необичайна храброст в боя. В решаващата битка във войната с Източната Римска империя (ИРИ) неговият хиляден конен отряд ("банант") атакувал и обърнал в бягство 15 хилядната ромейска войска, след което той получил и прякора "Банант". От този прякор идва наименованието на областа Банат в Трансилвания. Разгромената ИРИ се съгласила да плаща на Кара-Бершуд огромен данък и му отстъпила по-голямата част от Балканския полуостров. След това, като подчинил Ак-Бершуд (Източните области на Хон-Българската империя) и Есегел (Закамието), възстановил единството на Идел.
Татра с помощта на Барин-субага (краля) на верните на Хон-Българ алан-кубари (лонгобарди), разбил метежните джавъйдци (гепиди) и сарбийци (праславяни). Сарбийците, като излезли от Българските (Мазурските) блата, отхвърлили българ-гаджилците (предците на поляците) в Кичи-Буляр („Малка Полша”), разрушили хонския център на Бай-Буляр („Велика Полша”, „Полша”) град Гинеш (Гнездо) и се врязали във владенията на старото българско племе на алан-кубарите в Маруба (Моравия) и планините Сармади-Тау (Сарматските планини, Карпатите). С удари от две страни Банджа-Татра и Барин разпръснали и пленили сарбийците. Тогава към него се присъединил и Бабил, балтаварът на Байлак (Полша). Баща на Бабил бил синът на Атила, Мякше („Рисчето”). Мякше бил възпитник и любимец на Барис Абаз, чичо на Атила, който нямал свои синове. Банджа-Татра похвалил Бабил за старанието му и му наредил да построи крепостта Карък, или Карак ("Спънка" - Кракув), която пресичала пътя на разбойниците в Баил (Централна Европа).
Самият Банджа-Татра вдигнал крепостта Банджа (Банска Бистрица) в южните Сармадски планини, които в чест на Банджа-Татра започнали да ги наричат „Татратау” („Татра планина”, Татрите). След като отдъхнал там, той възстановил с Барин крепостта Бъргар или „Багра” (Прага) по агилски. От 500 хиляди сарбийци Банджа-Татра сформирал армия на Сулбан или Сулбак, т.е. „Левобрежна” и тя заела за Хон-Българ целият десен бряг на река Алъйп или Алпа-су (Елба). От тия времена сарбийците с гордост се самоназовавали „сулбани” („славяни”, „словени”) или „сулбаки” („словаци”) и тази дума "славяни" се появила за първи път в гръцките хроники, леко изопъчено в гръцкия език. Но това не е нов народ паднал от небето, той си същият, обитавал Европа от хиляди години под други имена. [Думата "славянин" е калка - буквален превод на агилски (праславянски) език на думата "българин" от трек-български (български-тюрки) в значението му "славен човек", т.е. "славянин" значи "българин"! И днес издигането на панславянската теория, отделянето на "славяните" като различен народ от българите, изглежда наивна и неуместна в светлината на това познание - ярко доказателство на ционисткия способ "разделяй и владей". Сред арабските хронисти тези българи-славяни, говорещи на агилски език, станали известни от думата "сакалъйпи" - "български воини", защото всички българи били воини и те са го изписвали на арабски като "сакалиба".] Урумците (ромеите), изплашени от успехите на българското оръжие, възобновили плащането на данък на Хон-Българ. Организирането на такива грандиозни походи от Себер (Сибир) до Бина-Българ (Виена) се оказали възможни поради факта, че рудокопачите на Чалап-бий, император на Хон-Българската империя 43 години (489-532 г.), открили в Българските планини (Среден Урал) голямо находище на сребро и злато, което било наречено „Чалап” (Челябинск)...
8. Наименованияна на гръцката държава са с древнобългарски произход. Името "Елада" идва от българското наименование на целия Егейски регион - Илат, който се е именувал така през ІІ хилядолетие пр.н.е. Другите имена на Троя - Илион и Ил произтичат също от Илат. Името "Гърция" също има български произход и произтича от името на остров Креш, Кряш (Крит) след фонетични промени. Християнската религия носи първоначално името си като "кряшенска", т.е. "гръцка" религия, както са я именували древните българи. Епонимът "Христос" се налага вторично. Родното еврейско име на Божия син е Иисус. А Хрестос означава "помазан" на старогръцки. Това помазване е специален критски прийом. Както споменах, Креш означава "Остров на борбите". Това са традиционните български борби, въведени като състезание през време на кинешите (сесиите на народното събрание на баговете) на завладения от българите остров Крит в първата половина на ІІ хилядолетие пр.н.е. Всеки победител в тези състезания получавал правото да се ожени за царска дъщеря. От българската борба между юнаците - "палаваните", "балваните" (днешните пехливани, на гръцки "паликари-та") на остров Крит се появява първият олимпийски спорт - борбата (на старогръцки "пале"). При подготовката на двубоите борците се намазвали със зехтин, за да стават трудно уловими, т.е. били "помазани". Така от "Помазаният", от "кряшенският" идва прякорът Христос (въведено от гърците като Хрестос, "помазаник", "избранник на Бога") на Иисус и впоследствие "християнството".
9. Троя е древният български град Атряч, управляван от героя-алп Гуруглъй Атряч (Херакъл). Атряч и цяла Мала Азия е българско владение от V хилядолетие пр.н.е. Историята на Троянската война е съвсем различна от тази в "Илиадата", но тя е била реална и главни герои в нея са били все от български племена, наречени гръцки. От разгромения Атряч действително е последвала миграция на атрячците, които се преселват на Апенинския полустров и там стават известни като "етруски" (от "атрячци") и областта им Етрурия (от "Атряч" след фонетични промени). Имената Ромул, Рем, Рим са български понятия за хълмисти места (рям и рем), в Рим има 7 хълма. Името "Италия" идва от първото име на българската държава Идел. Така най-общо, в предвид и по-горните бележки от V век, пък и поради по-късни преселвания на българи в Италия от VІІ век, може да се каже, че българите имат съществен принос във формирането на римско-италианската нация и топонимика.
Днешният българин-консуматор и небългарите ще се учудват и подсмихват ехидно, възможно ли е тоя смачкан днес народ да е бил толкова древен и велик, това изобщо може ли да е вярно?! Още Херодот е писал, че "траките са най-многобройният народ на света след индийците". А вече знаем, че траките са древни българи. Но през хилядолетията нашият славен и многоброен народ е станал мишена за отстрелване и погубване от всички други, било физически, финансово-икономически, било духовно-идеологически, ментално-исторически и чрез религиите. Отвсякъде нападан, разчленяван и рушен, унищожаван, век след век, хилядолетие по хилядолетие, докато ни докарат до днешното жалко състояние. Само да не се заблуждваме, че процесът е приключил. Не! Онези които са ни унищожавали отвън, днес лично и с подкупени маршрутирани лица, заклети в тайни общества и служби, забулени под глобалистко-либерални и псевдодемократични фразеологии, като атлантически и европейски ценности, вече издевателски са се настанили в нашия обществен организъм, в политико-икономическия ни живот и страна. Вече са ликвидирали държавата чрез разграждането на държавността, чрез неадекватни закони и институции, в противоречие с традиционния морал на българите. Отнеха ни националния суверенитет заради подкупността и малодушието на нашите "лидери", поради липсата им на капацитет и от продажен нагон, формиран от кряшенското лицемерие и неустойчивост, от тактиката на "преклонената глава".
Тази статия е вопъл за подсещане и пробуждане на българите, акт на просвещение! Ще ми се нашите властници да се запознаят с нея и после да се изправят пред огледалото си, колко струват. Наивно?! Някой да им подскаже да четат “The Bulgarian Times“. В големите вестници, БНТ, БТВ, Нова ТВ, Европа, това нещо няма да позволят да се покаже. Антибългарската ционистка цензура командва все по-нагло българските СМИ чрез своите медийни групи, а в крайни случаи с нашите пари от бюджета (СЕМ). По-голяма гавра от това едва ли има другаде по света!? Свободата на словото днес е Химера! Истината няма как и откъде да пробие до сетивата на народа. Пренаписват ни историята, преформатират ни съзнанието, обезличават ни като стадо добитъци. България отново плаче за апостоли и безсребърници като в робство...
Може да се пише още много за много други места по света, но за тях друг път, по друг повод... Все пак да се поздравим.
Да ни е честит Денят на Българската държавност! Национален празник!
0
0
Показать предыдущие комментарии (показано %s из %s)
Показать новые комментарии
verg
http://bultimes.com/za-balgarskata-pismenost-za-prosvetite…/
За българската писменост, за просветителите Кирил и Методий,
за Крум, Борис І, Симеон и други велики българи.
За Хазарска-България.
(от "Непознатата история на българите" по българските летописи)
През 821 г. хазарския хакан Булуш приел титула джабгусир-хакан, противно на плановете на Дом Надан (върховен клан на сектантите-талмудисти, на лабъйтците - джахуди, т.е. левити). След това Булуш официално присвоил на всички владения на Ак-Урус-Угъйр-Айдар (син на кана на Кара-Българ /днешна Източна Европа/, Караджар /Чернигов/ и жена му - сестра на хан Крум и дъщеря на бека Азан. Умрял 855 г.) неговото име Урус (Рус), а самият Урус-Айдар наградил с титула "урус-хакан" или "хакан-урус" (каган на Рус).
Баръйнджарите (храбрите българи) и маджарите на Аскал (Асколд, 820-882, син от първия брак на датския конунг Рюрик Ютландски, худски (варяжки) наемник, нает от Будим, оженил се за дъщерята на царя на Волжска България. Побратимил се с киевския вожд Дир или Джир-Ас, сина на Будим и взел неговото име, станал Ас-Халиб. Заедно нападнали Истанбул през 860 г. по заповед на хакана на Хазар, оттам той получил прякора "Урум Аскал"), след като приели служба при Урус-Айдар, както и хората на Будим (брат на хан Крум), съставили новата българска каста на урусите и направили етнонима "урус" ("руси") свой официален. Руси се наричали само частта от българите-барсили и кастовото обединение на българите (в днешна Украйна), които до края на ХІІ век говорили единствено на трек-български език. Никакви славяно-руси не е имало никога на бял свят.
[Думата "урус" е от трек-български език, значеща "храбър", "смел" и първоначално се е предпоставяла в етнонима "урус-българи" ("храбри-българи"), наричани по-рано "българи-барсили", "българи-алани", "българи-масгути-масагети", населяващи Североизточното Прикаспие, просторите около Аралско море и делтата на р. Волга. "Айдар" е потомственото арабското име на Курбат-Кубрат, опростено от "Хайдар". От "урус-българи", след отпадане на "у-" и втората съставка идва името на "русите, руснаците". Етимологията, че "руси" идва от русия цвят на косите им е тип народна етимология, спрягана като опит на юдео-болшевиките за заличаване на българското начало на руснаците. Преди това по същия начин се получава и името на държавата Урус (Рус) - Киевска Рус, следователно и днешна Русия. Бел. авт.]
Както се каза по-горе, през 837 г. младият Урус-Айдар приел на служба около 30 хиляди скандинавци, или буряки (т.н. варяги, за които скандинавските историци са си присвоили исторически събития и данни, че те са завоювали Киевска Рус), на които дал също името "урус" и им поръчал да създадат силен флот за Хазарска България. Причината била, че след 837 г. отношенията на Хазарска България с Източната Римска Империя (ИРИ, Византия) се влошили заради Инешдарския (Днестровския) конфликт. Тогава, в 813 г. хан Крум заселил около 100 хиляди, пленени ромеи при Кан-Дере (Одрин, след разгрома на войската на Никифор) и от околните градове, в субата Инешдар (областта между Дунав и Днестър), където те работили за Улаг-Българ (Влашко-Дунавска България на Крум) и Хазар-Българ под надзора на Будим и на маджарите на малкия син на Аскал, Арбат. Лабъйтският уста (талмудисткият юдейски резидент) Изикай Надан подкупил ромейския император и го подтикнал да организира бягство на инешдарските ромеи от плен. Ромеите действали хитро. В началото с надановски пари подкупили сръбския княз за война с улаг-българския цар Булюмар или Булюмир Балтавар ("Маломир"). Сърбите нападнали Улаг-Българ и изненаданият Булюмир помолил Будим за помощ. Будим с 50 хилядна армия се отправил да спасява роднината, а ромеите, използвайки неговото отсъствие, веднага разбили урта-българския (азовския) флот и стоварили в Инешдарската суба 50-хиляден десант с оръжие. Предупредените за похода на ромейския флот пленници се въоръжили, заедно с десантниците разбили неопитния Арбат и после отплавали за Византия.
Разразил се скандал, Арбат бил обвинен в сговор с врага и бил разжалван, след което маджарите били оглавени от кара-българския балтавар Галбдулла Джилки. През 847 г. маджарите, начело с Джилки, помогнали на улаг-българския цар Баръйс-Бан ("Пресиян") да завладее Македония...
Половината наети скандинавци, заедно с 10 хиляди сарбийски работници, били заселени в Тамя-Бурун (Таманския полуостров), покрай урусите-баръйнджари и деберците и започнали да строят нови, по-големи кораби - съйбаши. В Тамя-Бурун, както и в цялата Хазар-Българ, до официалното приемане на исляма в нея през 737 г., била ползвана изобретената още през V век от българския просветител Баръйс, чичото на Атила, азбука "българица". Тази българска писменост, която след 737 г. била ползвана от немюсюлманите българи (деберци, улчии, маджари, авари, уруси), след това била заимствана в Хазар-Българ и била усъвършенствана от Пещак. Същата е използвана от просветителите Константин (Кирил) и Методий и по-късно се разпространява в Дунавска България от техните ученици-просветители.
Българската азбука "българица" се предполага, че е завършена изцяло от Пещак – български историк, писател, който оставил доста сведения за Кубрат и неговия буен син Аспарух (на които бил съвременник, бел. авт.).
Шейх Хабдулла Бащу в своята "Хазар тарихы", написана въз основа на "Шамси китаби" от неговия баща Шамса или Шамси, твърди, че хазарското летописание е започнато от Пещак, син на Айбат (ашин-хакан на Хазар, 690-700 г., син на Калга), известен също така с името Харун (Аарон): "В началото Пещак написал книга за царуването на балтавара Айдар Курбат Балъйн или Кубрат. Думата Балъйн се писала също във формата "Булун", "Баръйн" и означавало, както и името „Курбат”- „Свещен Елен, или Бик”. При Курбат тези названия били царски титули. В началото Пещак бил джимъяр (тенгрианец), после станал иджам (библист, караим) – иджамите били считани за българи, за разлика от джахудите (юдеите - талмудисти). За съжаление, в небългарските страни иджамите (т.н. караими) са наричани "джахуди". Когато Къйр-Багъйл (основателят на Хазар-българската империя) завладял Кавказките области, Пещак избягал в Урум (ИРИ), където бил посрещнат отвратително от джахудите, в отговор на което той приел християнството и името Харун (Аарон). След това той по покана на Къйр-Багъйл се върнал в родината, като оставил в Урум част от книгите си, които сам превел на кряшенски (гръцки) език. В Хазар Пещак разработил утвърдения от Къйр Багъйл закон за това, че на джахудите не само им е било забранено да живеят в Хазар, но даже и да влизат в Хазар. Както обичал да говори старият Шамси (баща на поета Микаил Бащу), "джахудите са черни и телом и духом и изпълняват заповедите на Сатаната"...
В Хазар Пещак предпочитал да живее в родната област Тамя или Утиг, по чието название ак-българите (волжските българи) често наричат местните барсили-уруси, а понякога и всички уруси като "тамя" или "тамян" (днес "таманци", бел. авт.). Утигските уруси - тамянци се отнасят към разрeда на безбрадите уруси, които се отличават от брадатите уруси с по-силния си български дух. Тамянските уруси често казват, че те се наричат "уруси" не поради това, за да се делят от българлъка (българската етническа общност), а заради това за да покажат, че те са най-храбрите българи. Тамянците, потомци на барсилските и бащарските (трако-мизийски) българи, са чудесни моряци и рибари, обичат всякакво българско ядене: месо, кумис, шам, който наричат по бащарски "кама" (напитка от ечемик; бира). Те са многоезични, но те всички непременно знаят два езика: трек-български (тракийско-български, български тюрки) и бащарски. Бащарският език (езикът на дунавските българи) като баща на всички улчийски (славянски) езици позволява лесно да се общува с всички улчийци. В годините на Стара Велика България или Аскъйп (Скития) всички улчийци под наименованието "халджийци" влезли в българската етническа общност (българлъка), но след смъртта на Туки Атилле и особено в годините на Авар-Суба ("Аварския хаганат", Панония) някои части от улчийците излезли от българлъка и станали самостоятелни племена. Улчийците, както и всички анчийци (анти), много често биват назовавани като "себери" ("севери"), защото братът на кан-сюбиги Булюмар (363-378 г.) Себер дълго време ги е възглавявал. За тамянските или утигски уруси Пещак е разработил писменост, състояща се от стари агилски (балкански) или кряшски (гръцки) букви и няколко други знака. Тази писменост, която много българи наричат "българица", била използвана и в Улуг-Българ и в Хазар, а Кущан (Константин Филисоф) я утвърдил в качеството на писменост и за кара-бурджанските (дунавските) българи."
[Тук следва да се спомене за съществуването и още по-ранна българска писменост - кашанската. Кашан (Азан) Канджал, (ок. 180 г.пр.н.е?) е потомък на Алабуга Съйгеркан, син на Канджал. Един от най-могъщите царе на Идел (България). Майка му била кашанска (масагетска) бика (княгиня). В младостта си той отишъл на поход на изток до река Хин (Инд) в Улуг Хин (Индия). На запад разгромил и подчинил улагците (даките). На юг провел победоносен поход в Кавказ и Мала Азия, като разгромил Мидан или Миджан (Азърбайджан), Аряк (Армения), Барджил (Персия) и подчинил Чиляр (царството на Селевкидите), Кавъйл (Кападокия и Киликия) и Атряч (Западна Мала Азия, областта на Троя). Някои считат, че той е разработил кашанската писменост, която употребявали кам-бояните (жреците) и дворцовите служители. В негова памет българите нарекли Източна Влахия – Кашан (Молдова, оттам името на Кишинев, бел. авт.). Така може да се предположи, че както Баръйс, вуйчото на Атила, така и Пещак, са се опрели на по-ранна българска писменост. Бел. авт.]
В своята книга „Харун китаби” („Книга на Аарон”) Пещак дал следното описание на някои събития от царуването на Айдар Булан (Курбат, Кубрат) и началния период от съществуването на Хазар: След разгрома на персийската войска от арабите, когато бекът на Хазар-Суба, Сабан Курмиш, пропаднал в неизвестност, Бу Юрган (вуйчото на Курбат, на гръцки „Органа”) съумял да убеди новия бек на Хазар, сина на Сабан, Къйр-Багъйл, да се подчини на Курбат... След време Бу Юрган умрял и Айдар (Курбат) лишил Къйр-Багъйл от неговите владения и го направил свой коняр.
Когато българите в Кимер (Мала Азия) приели исляма скоро след Хиджрата, кан-сюбиги (императорът) на Улуг Българ (Велика България) Курбат Булан ги попитал дали да му помогнат да разпространят исляма и в Улуг Българ и ги поканил да действат по-бързо, тъй като джахудските (еврейските) и кряшенските (гръцките) проповедници вече започнали да склоняват неговия народ в приемането на тяхната вяра. По това време дъщерята на Булан, Танбит, развила паралич. Тогава разстроеният Булан, по предложението на първия министър Барадж, обявил, че ще приеме вярата на тези проповедници, които излекуват принцесата. Джахудските и кряшенските проповедници не успели да излекуват Танбит, но ислямските проповедници, които пристигнали при Айдар в град Българ-Балтавар (Полтава) на река Барис-Идел (Ворскла) в 642 г., успели да излекуват принцесата. Радостният Булан с цялото си семейство, Барадж и мнозина знатни хора от обкръжението му, приели исляма, а той приел мохамеданското име Айдар (обеззвучено от Хайдар). Единият от проповедниците, Зубаир ал-Джок, или Джогда, се оженил за Танбит и 20 години проповядвал в основаното от него медресе.
Потеклото на Константин-Кирил и Методий (Кущан и Баксан на трек-български език) е от стар българо-аварски род, известен ни от Бу-Юрган, вуйчото но Курбат (Кубрат).
[Бу-Юрган (Органа) имал двама известни сина - Коръймджез и Билиг, и дъщеря Су-Алан, която станала жена на Къйр-Багъйл, хакан-бек на Хазар. Коръймджез бил сабанджар (глава на аварското правителство) 34 години (630-664). След Коръймджез, на когото Авар-Суба е задължена за своите укрепления, сабанджари са били: 32 години - неговият син Кущан (664-696)... Вторият син на Коръймджез бил Кара-Багъйл или Биш-Тархан, неговият син - Могер-Тархан, станал като баща си улуг-тархан (главен съдия, председател на Националното събрание). Билиг също имал двама известни сина - Лачин и Къзъйл-Кубар. Къзъйл-Кубар имал син Лачин, а той имал син Юмарт...
Син на Лачин (от Билиг, сина на Бу-Юрган) бил Кубар Наубул ("Кубер" по гръцките източници), който получил своето презиме в чест на завземането от аварските българи на урумския град Наубул (Нове - Свищов, "Нов /нау/ град /бул/"). През 681 година, когато Аспаръйк (Аспарух), по заповед на новия хакан-бек на Хазар Колъйн-бай, се приготвил за завладяване на северен Агил (Балканите), улчиите (агилезичните или "славяноезичните" българи) и сарбийците (славяните) на Наубул му казали: "На нас ни е наложен нов и нетърпимо тежък данък, въпреки че сме чермиши ("опълченци", превилегирована категория сред българските селяни). Заради тази несправедливост ние искаме заедно да заминем в нови земи и да устроим там свой бейлик (княжество), като се възползваме от нападението на Аспаръйк в Урум. Ти си човек на честта и ние те молим да ни възглавиш, а в случай на успех на делото - да оглавиш и нашия бейлик!" Тогава сарбийците, от 300 хиляди човека на Наубул те били 200 хиляди, възкликнали: "Ако това се случи така, то ние всички ще станем българи!" Това се случило и Кубар дал на влезлите в българлъка сарбийци названието "българи-саклани" ("българи-славяни") ...
Когато Аспаръйк нападнал Агил, Кубар Наубул преминал Иждар (Дунав) при град Сонгедан (Сингидон, Белград) и завзел част от Имен-Буляр или Джалмат (Илирик, Далмация) и Макидан (Македония). А трябва да се каже, че той получил от хакан Айяр (владетелят на Авар-Суба) правото с 50 хиляди души на отвличащ удар по Урум в подкрепа похода на Аспаръйк, затова неговите действия не повдигнали подозрения у никого. Без да среща никакво противодействие, Кубар Наубул основал бейлик, когото започнал да нарича Чирмъйш-Българ или Салум-Българ (Туземна,Солунска България). При това Кубар се обявил за аварски кара-андаш (зависим управител), приел аварския наместник Могер-Тархан ("Мавър", "Мавър Бес" от гръцките извори; внук на Коръймджез, негов втори братовчед, бел. авт.) и започнал да плаща данък на Авар-Суба. Но този данък не бил обременителен за народа, защото значителна част от него плащали доброволно присъединилите се към българите урумци от град Салум (Солун). Кан-урумът (ромейският император) също признал бейлика Чирмъйш-Българ и дал на Могер и Наубул титлите урумски тархани (архонти, патриции), след като и двамата български вожда се съгласили да станат ак-андаши (независими съюзници) на Урум и разрешили в Салум да бъде въведен неголям урумски отряд.
Щастливото съществуване на Чирмъйш-Българ завършило след 7 години през 688 година. През тази година новият хакан на Авар-Суба Сабан поискал от Могер и Наубул да върнат техните българи. Те наредили на сина на Наубул, Кабан, да се върне в Авар-Суба с 50 хиляди българи-улчии, отличили се в заповедта за нападение, а другия народ останал на място. Като узнал за отслабването на Чирмъйш-Българ, кан-урумът Истанджан (Юстиниан ІІ) веднага нападнал този бейлик с огромна войска и флот. Могер с българите-улчии започнал да защитава Салум, а Кубар Наубул с българите-саклани посрещнал урумците в полето. В първото сражение българите разбили урумците, но хитрият Истанджан предложил на сакланите: "Предайте се на мен и аз ще позволя на всички българи да останат тук!" Без да се съобразяват с възражението на Кубар, сакланите повярвали на кан-урума и му се предали. Тогава Истанджан казал: "Аз считам за българи само тези, които говорят на трек-български (български тюрки) език и само на такива българи ще позволя да останат тук в обособено тарханство, а останалите ще изселя в Кимер (Мала Азия)!" От сакланите само 50 хиляди знаели трек-български език, както техните улчии и улчиите на Могер и на тях им било позволено да останат в тарханство около Салум. Останалите българи-саклани били изселени в Капдаг или Кимер (Мала Азия, предполагаемо в района на Бурса, бел. авт.). Преди преселването те помолили за прошка от Кубар заради своята слабост и взели да се прощават с него, но той казал: "Понеже вие станахте българи, аз вас няма да ви захвърля и ще тръгна с вас!" Истанджан го назначил за глава на преселниците. Наубул и неговите хора така и останали в Кимер, където приели кряшенството (гръцката религия). Самият Кубар Наубул приел името Джурги (Георги)...
Синът на Могер-Тархан бил Уран-Тархан, неговият син - Кубан, неговият син - Айбат, неговият син - Барис Леу-Тархан, който служил в Кимер и имал двама известни синове - Банджа (Методий) и Кущан Баксан (Константин-Кирил)...]
Произходът на Кирил и Методий в свода "Джагфар тарихы" се извежда от родословието на рода Билиг и има разлика с горното от други източници:
Билиг. Син на Юрган (Бюрган) Телес, внук на Танъйш.
Лачин . Син на Билиг.
Кубар (Наубул). Син на Билиг. Получил от Аспарух областта Турун (Македония) в качеството на удел, чиято главна река получила неговото име – "Кубардар" - ”Реката на Кубар” (на трек-български език, от което с фонетични промени се получава днешното име "Вардар", бел. авт.).
Именъяр Билиг. Син на Кубар.
Шада-Идик. Син на Именъяр Билиг.
Келбир. Син на Шада-Идик.
Саин. Син на Келбир.
Бир-Егет. Син на Саин. Имал две жени, византийка и хазарско-българска бика (княгиня).
Тархан. Син на Бир-Егет от неговата византийска жена.
Кул Гали и Гази-Баба отбелязват, че Тархан имал двама синове – Банджа и Кущан-Баксан, или Кирил. Азак-Банджа (Методий) и Кущан-Баксан (Константин-Кирил) се родили в Тамя-Тархан (днес гр. Тмутаркан, Таманският полуостров, Приазовска Русия), на което място техният баща служил първоначално (като византийски дипломат, бел. авт.) и те получили имената си си според техните родни места. Банджа и Баксан вместо унищожената от гърците кашанска азбука (за която се спомена по-горе, бел. авт.) създали нова азбука. В началото византийците се опитали да унищожат и нея, като горяли книгите, написани на тази азбука и преследвали братята. От гръцките разправии братята били спасени от Римския Папа и от отказа на Дунавско-Българския цар да се ползва от тази азбука. Но следващият цар Шамгун (Симеон), след като разбил византийците, утвърдил азбуката на братята (посредством техните ученици, бел. авт.) в Дунавска България. След това служещия на Алмъйш Джафар, Челбик или Салахби (”Вещият Олег”) възприел азбуката на братята в Рус, оправдавайки това действие в писмо до Алмъйш така: „Тук след вашето преселване не остана нито един правовед и въобще знаещ грамотата, а ето умеещите да пишат по берсулски (български) са не малко, както и Шамгун е наш приятел..."
Съгласно легендата, записана от Кул Гали в Джалда (Крим), някога тук пристигнали двамата христиански проповедници, братята Банджа и Баксан. Те обяснили, че балинският (тук византийският) владетел получил сведения за желанието на Лачин (Киевско-българския княз) да приеме християнството и изпратил тях да го покръстят. Но изведнъж в този момент в Кара Българ (Черна България) избухнала жестока война за трона между българските владетели Лачин и Джилки и на братята им се наложило да отложат пътуването до Бащу (Киев). Те се отправили към хазарския хакан-бек с надеждата да го склонят той да приеме християнството. Хакан-бек Иляс ги приел много добре, тъй като те произлизали от знатния български род Билиг и им разрешил те свободно да проповядват. „Слънцето на хазарското щастие в това време вече започнало да залязва и хазарските племена отвърнали своите лица от идолите на старите си заблуждения”. Хазарските българи приели братята за нови духове-спасители, нарекли ги синове на Барис (както те казвали на алпа Кубар) - “халиби” (вестители на победата) - и се обърнали към тях с огромно доверие, но внезапно Балинецът (Византийският император) ги отзовал... (по Кул Гали).”
Управляващите след Вали Булуш хазаро-български управници се наричали също хакан-беци, не могли повече да подобрят отношенията с Византия, където Наданите станали съвсем нагли.
Едва станал цар, Кара-Бурджанският цар Барис Микаил (Борис Михаил, 852-889 г.) още в 855 година получил от хакан-бека Иляс разрешение за разпространение на кряшенството в Кара-Бурджан в замяна на снабдяването с всичко необходимо на хазарските гарнизони в Деберзай (Добруджа). Но само сега хакан-бекът решил да се възползва от този договор. Микаил под натиска на своята по-голяма сестра, поканил в Кара-Бурджан (Дунавска България) от Урум (ИРИ) поповете Банджа (Методий) и Кущан (Константин) за да разпространят кряшенството (гръцката религия, ортодоксалното християнство, православието). Но не съществуват данни братята да са се отзовали на поканата и да са пристигнали в България. Но много други кряшенски папази тръгнали да разпространяват кряшенството в повечето суби на Кара-Бурджан. Сербийците ("славяните") приели кряшенството по-рано от българите-хони, аварите и улчиите (тук "славяноговорящите" българи) и техният бий (вожд) Тудар (Теодор) станал близък до трона на Кара-Бурджан.
През 859 година цар Барис, попадайки под влиянието на вожда на кряшенските улчии, бия Тудар (Теодор), и вече подкупен от ромеите, решил да се отдели от васалитета на Хазар-Българ, сключил с кан-урума тайно съглашение за оказване на помощ на урумците при тяхно нападение над хазарските гарнизони в Деберзай (Добруджа). Той лично приел гръцкото християнство, предателски приел името Михаил на императора на главния враг на България - Византия. Страхувайки се от бунтове на възмутеното от измяната му тангрианско булярство, въвел в Кара-Бурджан (Дунавска България на юг от Дунав) ромейска войска. Тази войска, заедно с изведените от Македония на Баръйс-Бан ("Пресиян") сарбийци на Тудар провели в Табъйрджа (Добруджа) злодейско нападение над хазаро-българския мюсюлмански корпус на сина на Джилки, Алмъйш Джафар. Кара-бурджанските българи отказали да участват в тази война, но Тудар се присъединил към урумците с 50 хиляди "криви улчийци" от раджийските (сръбските) сарбийци. Урумците и тези улчийците съвместно разбили баръйнджарците на Алъйп-Гали и Алмъйш Джафар и техните съюзници - тукашните деберски и угилски българи ("тиверци" и "уличи" или "угличи"), като убили 20 хиляди българи. За щастие новият хазаро-български флот на урусите (русите) на Алмъйш навреме доплавал в устието на Сула (Делтата на Дунав) и прехвърлил баръйнджарците на левия бряг на Иждар (Истър, Дунав). Микаил Бащу, заедно със 700 баръйнджарци, попаднал плен, но не това главно го огорчило него, а това, че врагът му изгорил всичките негови джамии и училища към тях. Служещият в корпуса мулла Микаил Бащу, бъдещият автор на знаменитата българска поема "Шан къйзъй дастани" (882 г.), попаднал в плен при ромеите и поради това останал жив, защото сарбийците не вземали в плен българи.
След като узнал за вероломното нападение на урумците над хазарските българи, хакан-бекът Иляс изпаднал в неописуема ярост и заповядал да атакуват Истанбул ("Царски" /истан/ град /бул/"). Хазаро-българският уруски флот провел през 860 г. жестоко нападение над Истанбул (Константинопол), розгромил военния и търговския флот на Урум (Византия) и унищожил лабъйтския (юдейския) квартал на града. Тази българска атака била проведена от худците на Аскал, който получил прякора "Урум Аскал", и от анчийските пехотинци на Джир или Джир-Ас (Дир), синът на Будим.
Още на път за Истанбул хазарско-българския флот стоварил в Табъйрджа (Добруджа) новият маджаро-баръйнджарски корпус на Алмъйш, който прогонил от Дунавска България ромейската войска и изцяло разбил корпуса на Тудар. Българите избили 50 хиляди сарбийци на място, а над 40 хиляди пленници, в това число и самия Тудар, отвели в Табъйрджа и там екзекутирали Тудар както и всички, които не се съгласили да приемат исляма. Алмъйш изселил от Македония всички останали там сарбийци в Съйнджак (Дагестан) за работа по изграждане на крепости, след което цяла Македония била заселена само с аварски и улагски (влашки) българи.
Цар Баръйс, изплашен от нахлуването на хазарските българи, бързо се отказал от християнството и се върнал към джима (тенгрианството)...
За урегулиране отношенията с Хазар-Българ изплашеният ромейски император дал поръчение на братята Константин и Методий. През 861 г. начело на ромейско посолство те обменили пленените воини на Алмъйш, в това число и Микаил Бащу, с пленените ромеи и талмудисти-лабъйтци и сключили с хакан-бека на Хазар Иляс Чокъйр (Чакър или Сокар) изгоден за хазарските българи търговски договор. Иляс показал на братята страната и те поразени от величието на Хазар-Българ, си спомнили за своите забравени български корени (чак от Бу-Юрган). Опознаването на Хазарска България, а не на Дунавска България, превърнало Константин и Методий в български патриоти. Същевременно те се явявали и ромейски общественици, дипломати и културни деятели. Легендата за Солунските братя е свързана с техния далечен праотец Могер-Тархан (Бес), пет поколения назад, който по времето на Кубар Наубул станал наместник на Авар-суба в Македония и Салум (Солун) и се е проявил като способен защитник на града от тогавашното ромейското нападение на кан-урумът Истанджан.
Следва да споменем и нещо от "Житието на Константин" (Философ), където се разказва, че през време на Хазарската мисия на светите братя Кирил и Методий през есента на 860 г. в Херсонес те имали среща с човек, който имал Евангелие и Псалтир, написани на (агилска) българска (праславянска, руснаците си го превеждат като "руска"?!) писменост. Константин Философ лесно започнал да чете тези книги на тази писменост и да беседва безпроблемно с този човек... и се удивили от това. А се е знаело, че в Готската епархия, съществуваща в Херсонес още от ІV век, били разпространени църковни книги на праславянски език, много преди времето на св. Константин-Кирил, предположително преводи от св. Йоан Готски (790 г.), а най-вероятно още от Пещак, който до сега остава неизвестна личност в българската история, но с огромен принос в нейната култура и писменост.
Нека допълним, че великият хон-български император Атила (средата на V век) е имал за настолна книга "Илиадата" на Омир, преведена от вуйчо му Баръйс на трек-български език (български тюрки). Т.е. българите открай време са имали своя буквена писменост, удобна за употреба както в праславянския език, така и на трек-български. Учудващо!!! Докога???
Натискът на баджанаците (печенегите по Волга) все повече се разраствал. Затова корпусът на Алмъйш Джафар през 865 г. бил прехвърлен от Дунавска България на Волга за потушаване на баджанакските метежи. Възползвайки се от това, цар Баръйс отново приел и разпространил в своите владения ортодоксалното (гръцкото, православно) християнство, но този път не е се заинатил да излиза от състава на Хазар-Българската империя.
През 889 г. хакан-бекът Арслан отстранил Баръйс (цар Борис І)от властта и издигнал за улаг-български цар Раушад Балтавар (Владимир Расате, 889-893 г.). Но през 893 г. Баръйс свалил Раушад и издигнал на неговото място Шамгун (Симеон, 893-927 г.), който бил радетел за независимостта на Улаг-Българ (Дунавска България). Хакан-бекът изпратил срещу Шамгун корпуса на Алмъйш Джафар. Джафар победил Шамгун през 894 г., но в това време баджанаците нахлули през р. Волга и Алмъйш бил отново отзован назад.
Обаче, преди да си замине от Дунавска България през 894 г., Алмъйш Джафар се срещнал със Симеон и преговорял с него за българските работи. Самият Алмъйш се стремил да откъсне Кара-Българ (в този момент цялата Източна Европа, без Киевска Рус, бел. авт.) от Хазар-Българ. Когато той се убедил че Шамгун изобщо не е ромейско подставено лице, както го подвеждал хакан-бекът, а е същият български сепаратист, както и той самият, той веднага се побратимил със Симеон и сключил с него таен съюз. Изтегляйки се от Дунавска България веднъж завинаги, Алмъйш Джафар предал на Симеон цялата верига от хазарско-български крепости в Табъйрджа, благодарение на което Дунавска България станала неуязвима от север. През 895 г. по заповед на хакан-бека Арслан, Алмъйш заел престола на Кара-Българ, намиращ се във Волжска България, в град Улуг Българ (Велики Болгар)...
За разлика от своя баща Алмъйш Джафар, Арбат-Баръйс сляпо изпълнявал заповедите на хакан-беците на Хазар-Българ. Когато през 895 г. хакан-бек Арслан заповядал на Арбат да отнеме от Симеон заради "опърничевост" Авар-Суба (Аварския каганат, Панония), то Арбат със своите маджари веднага извършил това и останал в Авар-Суба в качеството на хазар-български наместник.
[Ак-Българският посланник Джанги Кимаки ал-Булгари (1101 г.) пише: „А в 894 година, когато вече синът на Барис, Шамгун (Симеон) се опитал да се отдели от Хазар, Арбат, синът на Алмъйш с есегите и българите-маджари (това българско племенно название станало самоназвание на аварските унгарци под формата „мадяр”) нахлул в Кара-Бурджан и по-късно разбил кара-бурджаните в сражение при крепостта Мандар, която улджийците наричали „Мандаргур” (изопъчено от славянското Мандар-гора, т.е. Мандар-планина). Сега (ХІ-ХІІ в.) мнозина го наричат просто „Мадар”. След поражението си в 895 г. Шамгун се скрил в крепостта, а улджийските опълченци, като нямало къде да се скрият, бойците на Арбат ги избили всичките. В краят на краищата Шамгун отново станал андаш (васал) на Хазар и сега вече хазарските българи, включително и маджарите, взели да му помагат във войните с Урум. Виждайки напоритостта на маджарите, той взел да ги наема на служба и да ги заселва в същата област Мадара. (От престоя на Арбат и заселването на неговите сънародници в Предбалкана идва името на селището Арбанаси. Бел.авт.)
Крепостта Мадар - Мандар, Мандаргур (Мадар гора /планина/ – по улджийски), Мадара първоначално е бил курган (гробница, могила), където бил погребан конят на императора на Стара Велика България Атай Батъйраз (375-339 г.пр.н.е., който бил убит вероломно от Филип ІІ Македонски през време на преговори между тях, бел.авт.), а после и самия него. Крепостта е разположена до река Мадар. Редом с нея на една скала е изсечено изображението на Исмаил Аспаръйк (Аспарух, Мадарският конник, бел. авт.), който построил дървената джамия Исмаил във Велики Болгар и каменна в Билишкая (Плиска), която била разрушена при похода на Хин Кубар (Никифор) в 811 г.срещу хан Крум. Сред време на мястото на дървената джамия във Велики Болгар издигнали каменната джамия Исмаил, или „Исмаилдан”.
Крепостта Мадар охранявали и охраняват себерските българи, предците на които Шамгун превел от разреда на кара-чирмишите (опълченци) в разреда на ак-чирмиши (превилегировани военни заселници, дребни рицари)."]
В отговор Симеон, заедно със западните баджанаци (печенегите) на Зияджи, които се установили в Калга-Суба (Североизточното Причерноморие) с вожда на които сключил съюз, нападнал маджарския Бъйрман (Западното Причерноморие) и го завладял. Семействата на маджарите на Арбат били пленени и включени в Западно-Баджанакската суба на Зияджи, но когото Симеон предал контрола над Бъйрман. В отговор на това благодарният Зияджи обещал на Симеон, че западните баджанаци ще останат верни андаши (васали) на Дунавска България.
Маджарите на Арбат, които заели Авар-Суба, останали без жени и семейства, поради което те взели за свои жени джуграйки. Джуграите или суаргатите (саргати), които се отнасяли към най-древните български племена в Сибир, били преведени от Сибир в Тиган (край река Тиса) през ІІ век пр.н.е. от българския принц Чек (дал името на Чехия и на чехите). Езикът на жените-суаргатки победил в употребата му и през ХІV век последната група маджари в Авар-Суба, която започнали да наричат Унгария (от името на българите-оногури), преминал от трек-български език към първобългарския джуграйски език (съвременния унгарски). Арбат (Арпад) образувал в началото Унгарско наместничество и през 905 г. го преобразувал в Унгарско-Маджарско царство или Унгарско кралство. Арбат и неговите наследници до 1013 г. останали верни андаши на Хазарска България и всички принцове след това от българо-унгарската династия на Арпадите получавали образование в Кара-Българ. През 1000 г. потомците на Арпад приели католицизма и го разпространили над своя български народ. Вместо благодарност Римските Папи отлъчили унгарските българи от българлъка, но всеки унгарец до ХІІІ век е можел да каже: "Родината на унгарците е Велика България!"
Моравската мисия на братята Кирил и Методий 150 г. преди това се случва в пределите на техния праотец Могер-Тархан, в Авар-Суба, която включвала и Моравия, където чек-българите - улчии говорили на праславянски език. И не случайно те са изпратени там, или са поканени от там. Както се казва: Кръвта вода не става!
0
0
Показать предыдущие комментарии (показано %s из %s)
Показать новые комментарии
verg Поделился записью Комсомольская правда
Наконец, через анализ ДНК, восстановили истину, что древние булгары-авары - егсази, потомки Абар (Авар) -Кама, вошли в историю Египта под именем гиксосов, положили огромный вклад в историю и культуру Египта. Потомки Абар (Авар) -Кама (принят в Библию как Авраам, в Корана как Ибрахим) - Чул-Ат и его четырех братьев Джим-Авар, Бал-Ас, Барис и Шен-Авар, основали Ерусалиме и завоевали в 1723 году до н.э. Египет. Они правили Египтом с 13-го по 17-й династий гиксосов. Они ввели титул "фараон" из болгарского титула «барынхан» (император). Один из ведуших хаплотипов булгаров (и урус-булгаров - руси) R1b1.
http://bultimes.com/jerusalim-e-osnovan-ot-drevnite-balgari-...
0
Показать предыдущие комментарии (показано %s из %s)
Показать новые комментарии
verg Поделился записью Don't Panic Magazine
Евреинът Ашер Гинсберг (Ахат Хаам, т.е. "Единствен сред народа"), роден в гр. Сквир, Киевска губерния през 1856 г. е известен като неуморим агитатор на библейския юдаизъм, бързо се издига в юдейското ръководство и още млад е приет за член на върховното управително тяло (кагала). Той е автор на "Протоколите на ционистките мъдреци", негов доклад на световния ционистки конгрес в Базел, Швейцария от 1897 г. Гинсбер, като всепризнат водач на юдейството, подготвя идейно и ръководи Руската революция от 1905 г. и подготвя успеха на Октомврийската революция през 1917 г.
0
Показать предыдущие комментарии (показано %s из %s)
Показать новые комментарии
Картина дня